Feb 28, 2012, 3:29 PM

Очакване на морския бряг

  Poetry » Love
761 0 0

Образ на русалка.

Глас - вълните на морето.

Поглед - нощен бриз в косите.

 

Дете на Афродита.

На звездите. На луната.

Жена несътворена.

Вечната желана.

 

Къде да те поканя?

Къде да ти постеля?

Душата ми съдрана.

Сърцето - безпорядък.

 

Ще дойдеш ли, любима,

домът ми тебе чака.

Ще бъдеш ли ти тази -

живот в гърдите ми.

 

Русалката - мираж в море-пустиня.

Вълните едва докосват пръстите и си отиват.

Вятърът - изпива ме до дъно и отлита.

 

Ще те срещна ли, любима?

Аз все за теб ще питам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антония Спирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...