Feb 28, 2012, 3:29 PM

Очакване на морския бряг

  Poetry » Love
764 0 0

Образ на русалка.

Глас - вълните на морето.

Поглед - нощен бриз в косите.

 

Дете на Афродита.

На звездите. На луната.

Жена несътворена.

Вечната желана.

 

Къде да те поканя?

Къде да ти постеля?

Душата ми съдрана.

Сърцето - безпорядък.

 

Ще дойдеш ли, любима,

домът ми тебе чака.

Ще бъдеш ли ти тази -

живот в гърдите ми.

 

Русалката - мираж в море-пустиня.

Вълните едва докосват пръстите и си отиват.

Вятърът - изпива ме до дъно и отлита.

 

Ще те срещна ли, любима?

Аз все за теб ще питам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антония Спирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...