Очакваш да съм същата...
Очакваш да съм същата. Не мога.
След лято иде кротка — есента...
Превърна се във пепел моят огън,
в очите ми — посърнали цветя...
Прокрадват се в смеха ми нотки тъжни,
не помня в колко ада оцелях.
Но борих се достойно и по мъжки,
презряла всяка низост, фалш и грях.
Успях сърцето чисто да опазя
и в мен живее същото дете.
Не ме е страх от идващия залез,
поискаш ли да бъдем двама с теб...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вилдан Сефер Все права защищены
