Очакваш да съм същата. Не мога.
След лято иде кротка — есента...
Превърна се във пепел моят огън,
в очите ми — посърнали цветя...
Прокрадват се в смеха ми нотки тъжни,
не помня в колко ада оцелях.
Но борих се достойно и по мъжки,
презряла всяка низост, фалш и грях.
Успях сърцето чисто да опазя
и в мен живее същото дете.
Не ме е страх от идващия залез,
поискаш ли да бъдем двама с теб...
© Вилдан Сефер All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
