17.06.2009 г., 13:24 ч.

Очакваш да съм същата... 

  Поезия » Любовна
2883 7 47

Очакваш да съм същата. Не мога.

След лято иде кротка — есента...

Превърна се във пепел моят огън,

в очите ми — посърнали цветя...

 

Прокрадват се в смеха ми нотки тъжни,

не помня в колко ада оцелях.

Но борих се достойно и по мъжки,

презряла всяка низост, фалш и грях.

 

Успях сърцето чисто да опазя

и в мен живее същото дете.

Не ме е страх от идващия залез,

поискаш ли да бъдем двама с теб...

 

 

 

 

 

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??