Очакваш ли ме още? Отвори ми...
За миг до тебе само ще поседна,
а после, с цяла свита пилигрими,
в корубата на ветроход заседнал,
oт мидени черупки ще нанижа
огърлица – верига за сълзите,
на слънцето от блясъците рижи
oдежда ще скроя и по вълните
към замъците пясъчни ще плувам,
с морето ще играя на жумичка,
и в пяната до лудост ще палувам,
ще бъда най-красивата от всички.
Рибарската ти мрежа ще разкъсам,
от бризовете кула ще издигна,
със перли хоризонта ще поръся,
пристанището наше да достигна.
Накрая ще закотвя там, на кея
последната си ласка изрусяла,
а морско конче нека я отвее
към теб и твойта цитра онемяла.
© Пламена Кръстева Все права защищены