29 мая 2020 г., 12:34

Очакваш ли ме още?

1.2K 8 11

Очакваш ли ме още? Отвори ми...
За миг до тебе само ще поседна,

а после, с цяла свита пилигрими,
в корубата на ветроход заседнал,

oт мидени черупки ще нанижа
огърлица – верига за сълзите,
на слънцето от блясъците рижи

oдежда ще скроя и по вълните
към замъците пясъчни ще плувам,
с морето ще играя на жумичка,
и в пяната до лудост ще палувам,
ще бъда най-красивата от всички.
Рибарската ти мрежа ще разкъсам,
от бризовете кула ще издигна,
със перли хоризонта ще поръся,
пристанището наше да достигна.
Накрая ще закотвя там, на кея
последната си ласка изрусяла,
а морско конче нека я отвее
към теб и твойта цитра онемяла.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламена Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...