May 29, 2020, 12:34 PM

Очакваш ли ме още?

  Poetry
1.2K 8 11

Очакваш ли ме още? Отвори ми...
За миг до тебе само ще поседна,

а после, с цяла свита пилигрими,
в корубата на ветроход заседнал,

oт мидени черупки ще нанижа
огърлица – верига за сълзите,
на слънцето от блясъците рижи

oдежда ще скроя и по вълните
към замъците пясъчни ще плувам,
с морето ще играя на жумичка,
и в пяната до лудост ще палувам,
ще бъда най-красивата от всички.
Рибарската ти мрежа ще разкъсам,
от бризовете кула ще издигна,
със перли хоризонта ще поръся,
пристанището наше да достигна.
Накрая ще закотвя там, на кея
последната си ласка изрусяла,
а морско конче нека я отвее
към теб и твойта цитра онемяла.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...