May 29, 2020, 12:34 PM

Очакваш ли ме още?

  Poetry
1.2K 8 11

Очакваш ли ме още? Отвори ми...
За миг до тебе само ще поседна,

а после, с цяла свита пилигрими,
в корубата на ветроход заседнал,

oт мидени черупки ще нанижа
огърлица – верига за сълзите,
на слънцето от блясъците рижи

oдежда ще скроя и по вълните
към замъците пясъчни ще плувам,
с морето ще играя на жумичка,
и в пяната до лудост ще палувам,
ще бъда най-красивата от всички.
Рибарската ти мрежа ще разкъсам,
от бризовете кула ще издигна,
със перли хоризонта ще поръся,
пристанището наше да достигна.
Накрая ще закотвя там, на кея
последната си ласка изрусяла,
а морско конче нека я отвее
към теб и твойта цитра онемяла.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...