14 окт. 2012 г., 21:27

*** (очертания)

1.1K 0 25

                                                                       

                                                                   ... Öyle biriydi severken canımı yakan... 

 

 

Понякога няма лице...
само кръпки от слънце и злато
отразява се в тях кръстопът
и напомня по малко на лято

 

... има силни до крясък ръце

и разкъсва плътта на липите
капе с дъжда и рисува нозе…

в жълти мисли без думи пропити…

***
Понякога няма лице…
и са слепи очите му нощем
в празни гнезда се прокрадва небе
подарило криле на бездомен…

 

и сънува безоблачен ден
някак тихо покълнал на прага
и разказва ми нещо за теб
и забърсва следите ти в пясъка…



 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ... благодаря!
  • Твоите стихове ме оставят без думи.Остава само едно хубаво и силно чувство и усещане за безвремие...
  • Интересна гледна точка...
    Харесва ми! Права си за много неща!
    Благодаря ти!
  • Поезията е безвремие и надвремие.Поетът е демиургично наясно със себе си и безпомощно никой пред битовия човек...Бъди над нас!
  • ... не е... но не това е важно, а Вера беше и Е колос! Учила съм се много от нея!...
    Благодаря!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...