*** (очертания)
... Öyle biriydi severken canımı yakan...
Понякога няма лице...
само кръпки от слънце и злато
отразява се в тях кръстопът
и напомня по малко на лято
... има силни до крясък ръце
и разкъсва плътта на липите
капе с дъжда и рисува нозе…
в жълти мисли без думи пропити…
***
Понякога няма лице…
и са слепи очите му нощем
в празни гнезда се прокрадва небе
подарило криле на бездомен…
и сънува безоблачен ден
някак тихо покълнал на прага
и разказва ми нещо за теб
и забърсва следите ти в пясъка…
