Очи
Очи! Кажи да спрат.
Да не пронизват с хладен поглед
а после впили се омраза да таят
да спират устрема на всеки полет.
Къде изчезна в тях морето
залезът, прегръщан от вълни,
синьото, тайнственият образ на небето,
блясъкът, от който сърцето все тупти.
Вината нося аз. В морето вдигнах буря.
Залезът прикрих с воала от лъжи
синьото превърна се в кървяща диря
запаленият огън кой ще изгаси?
Май, 2017г
Варна, Гавраил
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гавраил Йосифов Все права защищены
И как иначе, нали си морско чедо! А огънят, не го гаси, защото всичко онова, от което се разтуптява сърцето е в него! 