Очи! Кажи да спрат.
Да не пронизват с хладен поглед
а после впили се омраза да таят
да спират устрема на всеки полет.
Къде изчезна в тях морето
залезът, прегръщан от вълни,
синьото, тайнственият образ на небето,
блясъкът, от който сърцето все тупти.
Вината нося аз. В морето вдигнах буря.
Залезът прикрих с воала от лъжи
синьото превърна се в кървяща диря
запаленият огън кой ще изгаси?
Май, 2017г
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
И как иначе, нали си морско чедо! А огънят, не го гаси, защото всичко онова, от което се разтуптява сърцето е в него! Поздрав!
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
