5 февр. 2019 г., 12:30

Очи

1.2K 2 2

В очите ти загубиха се всичките
открити и незнайни светове.
Откриха там звезди мечтите си
по непознатите омайни брегове.
 
Потаен блясък там сияе
и мене - скитникът - зове,
към него тръгвам аз омаян
и нищо няма да ме спре -
 
защото няма по-прекрасни,
от твойте омагьосващи очи.
Стихийно, с трепета си бесен,
погубвали безброй души.
 
И аз, опустошен и коленичил,
във твойта красота мъглява,
ще изкрещя, че те Обичам,
дори и тъй да ми тежиш отляво.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Охрименко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...