5.02.2019 г., 12:30

Очи

1.2K 2 2

В очите ти загубиха се всичките
открити и незнайни светове.
Откриха там звезди мечтите си
по непознатите омайни брегове.
 
Потаен блясък там сияе
и мене - скитникът - зове,
към него тръгвам аз омаян
и нищо няма да ме спре -
 
защото няма по-прекрасни,
от твойте омагьосващи очи.
Стихийно, с трепета си бесен,
погубвали безброй души.
 
И аз, опустошен и коленичил,
във твойта красота мъглява,
ще изкрещя, че те Обичам,
дори и тъй да ми тежиш отляво.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Охрименко Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...