30 мар. 2022 г., 13:10

Очи

401 0 0

Тежък ден, аз вървя
към дома уморен,
без идея
и мисъл в главата си.
Просто гледам света,
той не гледа във мен,
той не гледа дори
във краката си.

Сиви хора сноват,
в своя свят, в своя път,
В свойта мъка
или 
 в своето щастие.
Сиви локви препречват паважа,
лежат
и се перчат,
завзели пейзажа.

Те не могат така
да изкалят света,
както хората калят
сърцата си.
Не разбират омразата в нас,
зависта ни,
гнева...
Полудялата алчност.

Те са просто вода,
На Господа сълза,
слязал Ангел да мие
душите ни.
Да измие греха ни, срама,
пошлостта ни,
страха...
Горделивият поглед.

Аз се моля за всеки.
Всяко цвете, муха,
всяко живо сърце,
що тупти.
И се моля за всеки от нас,
дай ни вяра,
копнеж!
Дай ни Господи!
Дай ни очи!

 

© Стефан Стефанов


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Стефанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...