30.03.2022 г., 13:10

Очи

398 0 0

Тежък ден, аз вървя
към дома уморен,
без идея
и мисъл в главата си.
Просто гледам света,
той не гледа във мен,
той не гледа дори
във краката си.

Сиви хора сноват,
в своя свят, в своя път,
В свойта мъка
или 
 в своето щастие.
Сиви локви препречват паважа,
лежат
и се перчат,
завзели пейзажа.

Те не могат така
да изкалят света,
както хората калят
сърцата си.
Не разбират омразата в нас,
зависта ни,
гнева...
Полудялата алчност.

Те са просто вода,
На Господа сълза,
слязал Ангел да мие
душите ни.
Да измие греха ни, срама,
пошлостта ни,
страха...
Горделивият поглед.

Аз се моля за всеки.
Всяко цвете, муха,
всяко живо сърце,
що тупти.
И се моля за всеки от нас,
дай ни вяра,
копнеж!
Дай ни Господи!
Дай ни очи!

 

© Стефан Стефанов


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Стефанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...