Тежък ден, аз вървя
към дома уморен,
без идея
и мисъл в главата си.
Просто гледам света,
той не гледа във мен,
той не гледа дори
във краката си.

Сиви хора сноват,
в своя свят, в своя път,
В свойта мъка
или 
 в своето щастие.
Сиви локви препречват паважа,
лежат
и се перчат,
завзели пейзажа.

Те не могат така
да изкалят света,
както хората калят
сърцата си.
Не разбират омразата в нас,
зависта ни,
гнева...
Полудялата алчност.

Те са просто вода,
На Господа сълза,
слязал Ангел да мие
душите ни.
Да измие греха ни, срама,
пошлостта ни,
страха...
Горделивият поглед.

Аз се моля за всеки.
Всяко цвете, муха,
всяко живо сърце,
що тупти.
И се моля за всеки от нас,
дай ни вяра,
копнеж!
Дай ни Господи!
Дай ни очи!

© Стефан Стефанов