ОЧИ, КОИТО ПЛАЧАТ
ОЧИ, КОИТО ПЛАЧАТ
Очите ти, тъгата приютили,
ме трогват с две напиращи сълзи.
Не знаят те, че пак са победили
и лошият, отстъпвайки – пълзи.
А ти ме гледаш прямо и открито,
с безмълвната молба – да ти простя.
Сълзите капят и във мен попиват,
но други две в очите ти блестят.
Прегръщам те и нежно те целувам.
“Прощавам ти, любима. Не плачи!”
За две сълзи, понякога си струва,
обидата завинаги да замълчи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Румен Ченков Все права защищены
