ОЧИ, КОИТО ПЛАЧАТ
ОЧИ, КОИТО ПЛАЧАТ
Очите ти, тъгата приютили,
ме трогват с две напиращи сълзи.
Не знаят те, че пак са победили
и лошият, отстъпвайки – пълзи.
А ти ме гледаш прямо и открито,
с безмълвната молба – да ти простя.
Сълзите капят и във мен попиват,
но други две в очите ти блестят.
Прегръщам те и нежно те целувам.
“Прощавам ти, любима. Не плачи!”
За две сълзи, понякога си струва,
обидата завинаги да замълчи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румен Ченков Всички права запазени
