yotovava (Валентина Йотова)
2628 22178
2 апр. 2013 г., 15:04

Очи към Бога 

  Поэзия » Юмористическая
548 0 6

Копаех си кротко лехичката
през неделната пролетна утрин.
Край мен ромолеше рекичката
и във клоните кос се притули.

И, както попържах Всевишния,
тъй – по навик, дори по природа,
щото вятърът беше ми бишнал
оградата току върху двора,

заоблачи над мене – и сякаш
чадъра си плажен разтвори
някой – и под широката сянка
благо и кротичко заговори.

(Така поласка ме естествено
това ненадейно внимание.
Реших, че напълно е честно
и си струва цялото му старание,

дето Господ реши да погледне
във градинката моя и двора
и на облака свъсен приседна,
закотвен в небето отгоре).

– Ти, човече, пчелата видя ли? –
както златни прашинки събира
от прасковен цвят до магарешки
трън – тя смисъл във всичко намира.

Дали птицата чул си зарана,
миг преди да си дръпнал кафето,
как припляска от багри обляна
и политна за клечки в дерето?

И още със сън по клепачите –
току да си отвориш очите –
дочу ли как тропат кълвачите
на дървоядите по вратите?

Тук си има закон и подредба
да я следват влечуги и птици,
и мушица, и заек, и червей,
даже хитрата рижа лисица.

– Аз да кажа, пък ти да ме чуеш –
тя, пчелата, медосва. И жили.
И кълвачът от шум е изкукал,
а пък червеят корена пили.

Ала, Господи, колкото грешно
и да бъде окото ми, то си е
моето, даже твърде човешко.
Да простиш обаче, е Божие

дело. Върши си го и не спирай,
да бъдем хрисими не очаквай.
По-добре е с грешки орисани
по човешки да стигаме някак.

А Той веждите бели навъси,
но пък после с усмивка широка
дъждец златен отгоре поръси
и избърса горчивата нотка.

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??