Копаех си кротко лехичката
през неделната пролетна утрин.
Край мен ромолеше рекичката
и във клоните кос се притули.
И, както попържах Всевишния,
тъй – по навик, дори по природа,
щото вятърът беше ми бишнал
оградата току върху двора,
заоблачи над мене – и сякаш
чадъра си плажен разтвори
някой – и под широката сянка
благо и кротичко заговори. ...