5 июн. 2021 г., 19:11

Очи на сърна в черешова градина 

  Поэзия » Любовная
313 4 13

ОЧИ НА СЪРНА В ЧЕРЕШОВА ГРАДИНА

 

Ти защо си дошъл? Неразсънена още росата

в тънки нишки преде светлина в избуялата ръж

и гальовно  по майчински,  шала си златен премята

връз тревите, разрошили с връхчета майския дъжд.

 

Пламвам скрита искрица, пленена в студено огнище,

или стрък лавандула, попаднал сред дивия лен.

Ако идеш ми с празна душа или от любопитство,

след пожара горчив всеки пак ще си тръгне ранен.

 

Сладък сок е преливал на изгрева златен портала.

Аленее денят, обещава да бъде добър.

В мойте клони зеленият ирис на лятото спрял е

и по тънките вени към идното дирел е път.

 

Ти ловец си, обаче захвърляш поредната плячка 

като тежък, излишен и безинтересен товар.

Всичко може да бъде простено, макар че след здрача

дълго в мен ще дрънчи нахалост проиграният зар.

 

Оставѝ ми заблудата  тя е прекрасна и светла,

кратък стих, който дълго владее деня и нощта.

Нека мисля, че носил си обич сред тежките шепи,

във които без милост, ненаситно череши си брал.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??