ОЧИ НА СЪРНА В ЧЕРЕШОВА ГРАДИНА
Ти защо си дошъл? Неразсънена още росата
в тънки нишки преде светлина в избуялата ръж
и гальовно – по майчински, шала си златен премята
връз тревите, разрошили с връхчета майския дъжд.
Пламвам – скрита искрица, пленена в студено огнище,
или стрък лавандула, попаднал сред дивия лен.
Ако идеш ми с празна душа или от любопитство,
след пожара горчив всеки пак ще си тръгне ранен.
Сладък сок е преливал на изгрева златен портала.
Аленее денят, обещава да бъде добър.
В мойте клони зеленият ирис на лятото спрял е ...