/В памет на колегата и приятеля Исак Петров/
Очи затври завинаги,
не каза сбогом дори.
Усмивка грееше винаги
във топлите ти очи.
Обичаме те,приятелю!
В сърцата рана кърви!
Защо си тръгна,мечтателю,
така безмълвно - уви?
Къде отнесе шегите си
и закачливия смях?
Защо захвърли мечтите си
във непрогледния мрак?
Обичаме те,приятелю!
Ще бъдеш в наш'те сърца!
Отвори рана,мечтателю,
в приятелската душа!
© Наташа Басарова Все права защищены