/В памет на колегата и приятеля Исак Петров/
Очи затври завинаги,
не каза сбогом дори.
Усмивка грееше винаги
във топлите ти очи.
Обичаме те,приятелю!
В сърцата рана кърви!
Защо си тръгна,мечтателю,
така безмълвно - уви?
Къде отнесе шегите си
и закачливия смях?
Защо захвърли мечтите си ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up