Nov 19, 2008, 7:59 PM

Очи затвори завинаги

  Poetry » Other
1.1K 0 15

/В памет на колегата и приятеля Исак Петров/

 

Очи затври завинаги,

не каза сбогом дори.

Усмивка грееше винаги

във топлите ти очи.

 

Обичаме те,приятелю!

В сърцата рана кърви!

Защо си тръгна,мечтателю,

така безмълвно - уви?

 

Къде отнесе шегите си

и закачливия смях?

Защо захвърли мечтите си

във непрогледния мрак?

 

Обичаме те,приятелю!

Ще бъдеш в наш'те сърца!

Отвори рана,мечтателю,

в приятелската душа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...