purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
9 июн. 2009 г., 18:53

Очила 

  Поэзия
837 0 9

Те не са против слънцето.

Те са против злобата.

Те виждат и в тъмното.

С тях ще гледам и в гроба си.

 

А вие бъдете щастливи!

И се обичайте много!

Мойто слънце вече си отива -

ако ме помните - сбогом!

 

 

 

© Ангел Веселинов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубав стих! Злобата е безкрайно море,давещо човешката душа...
  • Четох те в обратен ред.
    Радвам се, че не само не си си отишъл, ами си от добър по- добър с всяко следващо!!!
  • Любимото ми,твое стихотворение!
    Поздрави от Добрич!
  • подари ми ги, моля те..
  • И аз имам такива, но не ми се иска да кажа "Сбогом"!
  • Хубаво!
  • ..."А вие бъдете щастливи!

    И се обичайте много!"

    Има време за път и за отдих. Има време за песен и плач. Колкото-толкова, но ако сам се отнемеш, как ще усетиш страха си-палач?
    Яхвай цветната сила на порива, покори онова живо "може би", и когато с тъгата поспориш-в стих дълго и плодно сълза ще вали...
    С много обич!

  • Инвестирай в цветни лещи и никакво тръгване - ранко е още!
  • Много тъжно, защо така?
Предложения
: ??:??