9.06.2009 г., 18:53

Очила

978 0 9

Те не са против слънцето.

Те са против злобата.

Те виждат и в тъмното.

С тях ще гледам и в гроба си.

 

А вие бъдете щастливи!

И се обичайте много!

Мойто слънце вече си отива -

ако ме помните - сбогом!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав стих! Злобата е безкрайно море,давещо човешката душа...
  • Четох те в обратен ред.
    Радвам се, че не само не си си отишъл, ами си от добър по- добър с всяко следващо!!!
  • Любимото ми,твое стихотворение!
    Поздрави от Добрич!
  • подари ми ги, моля те..
  • И аз имам такива, но не ми се иска да кажа "Сбогом"!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...