9 jun 2009, 18:53

Очила

  Poesía
980 0 9

Те не са против слънцето.

Те са против злобата.

Те виждат и в тъмното.

С тях ще гледам и в гроба си.

 

А вие бъдете щастливи!

И се обичайте много!

Мойто слънце вече си отива -

ако ме помните - сбогом!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав стих! Злобата е безкрайно море,давещо човешката душа...
  • Четох те в обратен ред.
    Радвам се, че не само не си си отишъл, ами си от добър по- добър с всяко следващо!!!
  • Любимото ми,твое стихотворение!
    Поздрави от Добрич!
  • подари ми ги, моля те..
  • И аз имам такива, но не ми се иска да кажа "Сбогом"!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...