24 нояб. 2006 г., 09:34
Очите ми са свити рози
Очите ми са свити рози,
сърцето ми ще изгори.
За теб, ще бъде пепелта им.
Не чакай лято, нито зима! Удари,
сърце в печал...от теб са тези белези.
Липсваш ми! И боли...
Нож е това търсене, забива се...
не мога да спра, отиващата си любов.
Тръгвам...сълзите са бръснач
разкъсват ненавременното преживяване,
в което аз разбрах... закъснях.
Разкъсан дим, парчета пушек...
Хвърлям себе си в нощите.
С една любов се разделям...
тя се изгубва от пръстите...
© Евгения Тодорова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Малко е тъжен стиха ти, но отново е чудесно написан!!! Поздрави!!!
-
Липсваш ми! И твоята липса, боли...
Силна болка е това!!! Поздрави
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
на изпращане сърцето ми ще изгори.
Още ли чакаш?
За теб ще бъде пепелта.
* * *
Силна емоция! Поздрав, Джейни!