Nov 24, 2006, 9:34 AM

Очите ми са свити рози

  Poetry
828 0 3

Очите ми са свити рози,
сърцето ми ще изгори.
За теб, ще бъде пепелта им.
Не чакай лято, нито зима! Удари,
сърце в печал...от теб са тези белези.
Липсваш ми!  И боли...
Нож е това  търсене, забива се...
не мога да спра, отиващата си любов.
Тръгвам...сълзите  са бръснач 
разкъсват ненавременното преживяване,
в което аз разбрах... закъснях.
Разкъсан дим, парчета пушек...
Хвърлям себе си в  нощите.
С една любов се разделям...
тя се изгубва от пръстите...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Очите ми са свити рози,
    на изпращане сърцето ми ще изгори.
    Още ли чакаш?
    За теб ще бъде пепелта.
    * * *
    Силна емоция! Поздрав, Джейни!
  • Малко е тъжен стиха ти, но отново е чудесно написан!!! Поздрави!!!
  • Липсваш ми! И твоята липса, боли...

    Силна болка е това!!! Поздрави

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...