24 nov 2006, 9:34

Очите ми са свити рози

  Poesía
830 0 3

Очите ми са свити рози,
сърцето ми ще изгори.
За теб, ще бъде пепелта им.
Не чакай лято, нито зима! Удари,
сърце в печал...от теб са тези белези.
Липсваш ми!  И боли...
Нож е това  търсене, забива се...
не мога да спра, отиващата си любов.
Тръгвам...сълзите  са бръснач 
разкъсват ненавременното преживяване,
в което аз разбрах... закъснях.
Разкъсан дим, парчета пушек...
Хвърлям себе си в  нощите.
С една любов се разделям...
тя се изгубва от пръстите...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Очите ми са свити рози,
    на изпращане сърцето ми ще изгори.
    Още ли чакаш?
    За теб ще бъде пепелта.
    * * *
    Силна емоция! Поздрав, Джейни!
  • Малко е тъжен стиха ти, но отново е чудесно написан!!! Поздрави!!!
  • Липсваш ми! И твоята липса, боли...

    Силна болка е това!!! Поздрави

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...