Очите ми са свити рози
Очите ми са свити рози,
сърцето ми ще изгори.
За теб, ще бъде пепелта им.
Не чакай лято, нито зима! Удари,
сърце в печал...от теб са тези белези.
Липсваш ми! И боли...
Нож е това търсене, забива се...
не мога да спра, отиващата си любов.
Тръгвам...сълзите са бръснач
разкъсват ненавременното преживяване,
в което аз разбрах... закъснях.
Разкъсан дим, парчета пушек...
Хвърлям себе си в нощите.
С една любов се разделям...
тя се изгубва от пръстите...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
