ОЧИТЕ НА МАМА
С игличка тънка
и конец ефирен
изплиташе
дантели фини.
Седеше
до прозореца
на светло,
ръцете си
протегнала
към слънцето.
Невиждаща,
със свойте
ловки пръсти
редеше
бримка
подир бримка
и фигури
извайваше –
красиви.
Очите ти
в годините
изтекоха…
© Вили Димитрова Все права защищены