ОЧИТЕ НА МАМА
С игличка тънка
и конец ефирен
изплиташе
дантели фини.
Седеше
до прозореца
на светло,
ръцете си
протегнала
към слънцето.
Невиждаща,
със свойте
ловки пръсти
редеше
бримка
подир бримка
и фигури
извайваше –
красиви.
Очите ти
в годините
изтекоха…
© Вили Димитрова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
