Завиждам на птиците, че волно се реят

                   в необятното и синьо, безкрайно небе...

                   А после щастливи изкусно да пеят

                   в захлас, до забрава - от цялото свое сърце.

                   Завиждам им още, че могат да виждат

                   отвисоко, да се любуват на простор необятен.

                   Не са те като хората, които често се гледат

                   твърде лошо и с поглед непонятен!

                   Как бих искал да съм птица лекокрила,

                   да летя високо, а не да газя в човешка кал...

                   Че на свободата красотата тя открила,

                   отива си от живота без капчица жал.

                   ...................................................................

                   Как искам да имам очите на птица...!