Завиждам на птиците, че волно се реят
в необятното и синьо, безкрайно небе...
А после щастливи изкусно да пеят
в захлас, до забрава - от цялото свое сърце.
Завиждам им още, че могат да виждат
отвисоко, да се любуват на простор необятен.
Не са те като хората, които често се гледат
твърде лошо и с поглед непонятен!
Как бих искал да съм птица лекокрила,
да летя високо, а не да газя в човешка кал...
Че на свободата красотата тя открила,
отива си от живота без капчица жал. ...