30.04.2005 г., 19:28

Очите на птица

1K 0 0

                   Завиждам на птиците, че волно се реят

                   в необятното и синьо, безкрайно небе...

                   А после щастливи изкусно да пеят

                   в захлас, до забрава - от цялото свое сърце.

 

                   Завиждам им още, че могат да виждат

                   отвисоко, да се любуват на простор необятен.

                   Не са те като хората, които често се гледат

                   твърде лошо и с поглед непонятен!

 

                   Как бих искал да съм птица лекокрила,

                   да летя високо, а не да газя в човешка кал...

                   Че на свободата красотата тя открила,

                   отива си от живота без капчица жал.

                   ...................................................................

                   Как искам да имам очите на птица...!

                  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Кабакчиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...