Apr 30, 2005, 7:28 PM

Очите на птица

  Poetry
1K 0 0

                   Завиждам на птиците, че волно се реят

                   в необятното и синьо, безкрайно небе...

                   А после щастливи изкусно да пеят

                   в захлас, до забрава - от цялото свое сърце.

 

                   Завиждам им още, че могат да виждат

                   отвисоко, да се любуват на простор необятен.

                   Не са те като хората, които често се гледат

                   твърде лошо и с поглед непонятен!

 

                   Как бих искал да съм птица лекокрила,

                   да летя високо, а не да газя в човешка кал...

                   Че на свободата красотата тя открила,

                   отива си от живота без капчица жал.

                   ...................................................................

                   Как искам да имам очите на птица...!

                  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Кабакчиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...