2 нояб. 2020 г., 23:43

Очите на слънцето твои са

370 2 3

 

Защо поезия, ако не е с душа? 

Защо любов, ако не е в сълза, 

истинно търкулната в небето 

и замъглила лицето с тревога... 

Защо красота, ако не е звезда? 

Защо пътуваш, ако не е в нощта,

изгряла за спомен в сърцето...

Защо... тишина, вместо... нещо...

Защо затваряш поета в мечта?
Защо затваряш поета в съдба?

Защо затваряш човека в това,

което не знаеш какво е? 

Отпусни се и нека 

чувството води. 

Забрави за малко къде си... 

Завържи пътеки на панделки.

Наклони хоризонта до път към небето. 

Напусни за малко въпроса... 

Погледни морето

през окото на риба. 

Докосни сърцето

поне с трийсет и шест градуса

залез

преди да се свиеш до помисъл. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • С 2 думи, Свобода.
    Поздравявам те.
  • Защо затваряш поета в мечта?
    Защо затваряш поета в съдба?
    Защо затваряш човека в това,
    което не знаеш какво е?
    Интересно е. На мен ми хареса.
    😊
  • Един от най-интересните ти и загадъчни стихове, Йоана, с ефектно заглавие! Руснаците казват: "Семь бед - один ответ!" Има нещо, което ако го следваме винаги се случва правилното и истинното. Защото тогава сме в синхрон със себе си. Ти даваш и рецептата, как точно да се случи това:

    "Завържи пътеки на панделки.
    Наклони хоризонта до път към небето.
    Напусни за малко въпроса...
    Погледни морето
    през окото на риба.
    Докосни сърцето
    поне с трийсет и шест градуса
    залез
    преди да се свиеш до помисъл."

    Като в роман на Агата Кристи! Аз бих добавил, че 2.cos 36° съвпада със златното сечение, което както е известно е математическият израз на красотата!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...