2 нояб. 2020 г., 23:43

Очите на слънцето твои са

362 2 3

 

Защо поезия, ако не е с душа? 

Защо любов, ако не е в сълза, 

истинно търкулната в небето 

и замъглила лицето с тревога... 

Защо красота, ако не е звезда? 

Защо пътуваш, ако не е в нощта,

изгряла за спомен в сърцето...

Защо... тишина, вместо... нещо...

Защо затваряш поета в мечта?
Защо затваряш поета в съдба?

Защо затваряш човека в това,

което не знаеш какво е? 

Отпусни се и нека 

чувството води. 

Забрави за малко къде си... 

Завържи пътеки на панделки.

Наклони хоризонта до път към небето. 

Напусни за малко въпроса... 

Погледни морето

през окото на риба. 

Докосни сърцето

поне с трийсет и шест градуса

залез

преди да се свиеш до помисъл. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • С 2 думи, Свобода.
    Поздравявам те.
  • Защо затваряш поета в мечта?
    Защо затваряш поета в съдба?
    Защо затваряш човека в това,
    което не знаеш какво е?
    Интересно е. На мен ми хареса.
    😊
  • Един от най-интересните ти и загадъчни стихове, Йоана, с ефектно заглавие! Руснаците казват: "Семь бед - один ответ!" Има нещо, което ако го следваме винаги се случва правилното и истинното. Защото тогава сме в синхрон със себе си. Ти даваш и рецептата, как точно да се случи това:

    "Завържи пътеки на панделки.
    Наклони хоризонта до път към небето.
    Напусни за малко въпроса...
    Погледни морето
    през окото на риба.
    Докосни сърцето
    поне с трийсет и шест градуса
    залез
    преди да се свиеш до помисъл."

    Като в роман на Агата Кристи! Аз бих добавил, че 2.cos 36° съвпада със златното сечение, което както е известно е математическият израз на красотата!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...