2 nov 2020, 23:43

Очите на слънцето твои са

  Poesía
368 2 3

 

Защо поезия, ако не е с душа? 

Защо любов, ако не е в сълза, 

истинно търкулната в небето 

и замъглила лицето с тревога... 

Защо красота, ако не е звезда? 

Защо пътуваш, ако не е в нощта,

изгряла за спомен в сърцето...

Защо... тишина, вместо... нещо...

Защо затваряш поета в мечта?
Защо затваряш поета в съдба?

Защо затваряш човека в това,

което не знаеш какво е? 

Отпусни се и нека 

чувството води. 

Забрави за малко къде си... 

Завържи пътеки на панделки.

Наклони хоризонта до път към небето. 

Напусни за малко въпроса... 

Погледни морето

през окото на риба. 

Докосни сърцето

поне с трийсет и шест градуса

залез

преди да се свиеш до помисъл. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • С 2 думи, Свобода.
    Поздравявам те.
  • Защо затваряш поета в мечта?
    Защо затваряш поета в съдба?
    Защо затваряш човека в това,
    което не знаеш какво е?
    Интересно е. На мен ми хареса.
    😊
  • Един от най-интересните ти и загадъчни стихове, Йоана, с ефектно заглавие! Руснаците казват: "Семь бед - один ответ!" Има нещо, което ако го следваме винаги се случва правилното и истинното. Защото тогава сме в синхрон със себе си. Ти даваш и рецептата, как точно да се случи това:

    "Завържи пътеки на панделки.
    Наклони хоризонта до път към небето.
    Напусни за малко въпроса...
    Погледни морето
    през окото на риба.
    Докосни сърцето
    поне с трийсет и шест градуса
    залез
    преди да се свиеш до помисъл."

    Като в роман на Агата Кристи! Аз бих добавил, че 2.cos 36° съвпада със златното сечение, което както е известно е математическият израз на красотата!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...