Очите на слънцето твои са
Защо поезия, ако не е с душа?
Защо любов, ако не е в сълза,
истинно търкулната в небето
и замъглила лицето с тревога...
Защо красота, ако не е звезда?
Защо пътуваш, ако не е в нощта,
изгряла за спомен в сърцето...
Защо... тишина, вместо... нещо...
Защо затваряш поета в мечта?
Защо затваряш поета в съдба?
Защо затваряш човека в това,
което не знаеш какво е?
Отпусни се и нека
чувството води.
Забрави за малко къде си...
Завържи пътеки на панделки.
Наклони хоризонта до път към небето.
Напусни за малко въпроса...
Погледни морето
през окото на риба.
Докосни сърцето
поне с трийсет и шест градуса
залез
преди да се свиеш до помисъл.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йоана Todos los derechos reservados
