limeruna (Йоана)
564 3371
2.11.2020 г., 23:43 ч.

Очите на слънцето твои са 

  Поезия
196 2 3

 

Защо поезия, ако не е с душа? 

Защо любов, ако не е в сълза, 

истинно търкулната в небето 

и замъглила лицето с тревога... 

Защо красота, ако не е звезда? 

Защо пътуваш, ако не е в нощта,

изгряла за спомен в сърцето...

Защо... тишина, вместо... нещо...

Защо затваряш поета в мечта?
Защо затваряш поета в съдба?

Защо затваряш човека в това,

което не знаеш какво е? 

Отпусни се и нека 

чувството води. 

Забрави за малко къде си... 

Завържи пътеки на панделки.

Наклони хоризонта до път към небето. 

Напусни за малко въпроса... 

Погледни морето

през окото на риба. 

Докосни сърцето

поне с трийсет и шест градуса

залез

преди да се свиеш до помисъл. 

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • С 2 думи, Свобода.
    Поздравявам те.
  • Защо затваряш поета в мечта?
    Защо затваряш поета в съдба?
    Защо затваряш човека в това,
    което не знаеш какво е?
    Интересно е. На мен ми хареса.
    😊
  • Един от най-интересните ти и загадъчни стихове, Йоана, с ефектно заглавие! Руснаците казват: "Семь бед - один ответ!" Има нещо, което ако го следваме винаги се случва правилното и истинното. Защото тогава сме в синхрон със себе си. Ти даваш и рецептата, как точно да се случи това:

    "Завържи пътеки на панделки.
    Наклони хоризонта до път към небето.
    Напусни за малко въпроса...
    Погледни морето
    през окото на риба.
    Докосни сърцето
    поне с трийсет и шест градуса
    залез
    преди да се свиеш до помисъл."

    Като в роман на Агата Кристи! Аз бих добавил, че 2.cos 36° съвпада със златното сечение, което както е известно е математическият израз на красотата!
Предложения
: ??:??