Запомнил си ръцете ми.
Едвам.
Докосват те -
невидима следа.
А тялото ти - бряг -
на моята залутана душа.
Запомнил си косите ми.
Сребро.
Погалени от нежен, тих ветрец.
И със замаха на... мъдрец,
сърцето ми си приютил.
Запомнил си очите ми.
Добре.
Пренасят те във моя свят.
А твоите очи сега
се сливат с цветния пейзаж.
(Две топли длани, грабнали мига.)
А във очите ти - сълза...
По мен се стрелва -
блян и топлина.
Копнеж.
И върху устните ми
някак се поспря.
Запомнил си мe.
Да, ОК!
А цялата ни същност е... море.
Море от думи,
неизречени на глас.
... очите ни говорят.
Вместо нас.
© Нели Все права защищены