Не, няма всеки ден да ти досаждам
с любовно откровените писма.
По гълъбче не ще ти ги изпращам.
Разбирам, искаш днес да си сама.
И не че аз за теб съм спрял да пиша.
Писмата си в тетрадка съхранявам.
От редовете словото ми диша -
чрез обичта си нищо не спестявам.
Когато умори се самотата
и в моята любов повярваш пак -
с най- ярка светлина от небесата
лъчите твои нека бъдат знак.
В роман писмата ми ще се превърнат,
очите ти душата ми ще зърнат.
© Асенчо Грудев Все права защищены