17 апр. 2008 г., 10:26

Очите ти... разплакваха палачите 

  Поэзия
1008 0 34

Очите ти…

разплакваха палачите…

Безкрайна доброта те криеха…

В дълбоки езера

потъваха стенания,

а думите умираха.

Животът ли?!

Наказа те без мяра

за чужди грешки и дела.

Съкровища,

заровени в душата ти…

блестяха…

Намирах ги

във всеки миг в безкрая.

Покланях се

в неспирните пожари…

И гледах те…

Не те докосвах…

Крилете ти тъй крехки бяха!

Очите си удавих в мрака…

Не те достигнах…

Само гледах в тъмнината…

А братята ти ангели кръжаха…

И пазеха те силното ти тяло.

В агония бе

черното небе замряло…

Очите ти…

разплакваха палачите…

А аз…

умирах с теб навярно…

 

16.04.2008

© Ем Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??