Очите ти... разплакваха палачите
Очите ти…
разплакваха палачите…
Безкрайна доброта те криеха…
В дълбоки езера
потъваха стенания,
а думите умираха.
Животът ли?!
Наказа те без мяра
за чужди грешки и дела.
Съкровища,
заровени в душата ти…
блестяха…
Намирах ги
във всеки миг в безкрая.
Покланях се
в неспирните пожари…
И гледах те…
Не те докосвах…
Крилете ти тъй крехки бяха!
Очите си удавих в мрака…
Не те достигнах…
Само гледах в тъмнината…
А братята ти ангели кръжаха…
И пазеха те силното ти тяло.
В агония бе
черното небе замряло…
Очите ти…
разплакваха палачите…
А аз…
умирах с теб навярно…
16.04.2008
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
