30 нояб. 2007 г., 17:40

Ода за диска

965 0 2

Ти срещна ме не с цвете,

а със диск в ръцете,

Принце мой.

И влезе като слънчев лъч

във моите покои.

Подарък дискът беше

и шепа сребърници ти не щеше.

Усмихна се

и ме целуна по косите...

О, миг, постой!

......

И тъй се запечата

тази наша среща.

Сърцето предусеща,

че след таз любовна среща

по друг път ще тръгне той!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Славова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много красиво стихотворение!
    Радваш ме, Веселка. С обич.
  • Ех, че сладко...някак си различно, но към положително...
    Поздрав за твоята ода!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...