30.11.2007 г., 17:40

Ода за диска

955 0 2

Ти срещна ме не с цвете,

а със диск в ръцете,

Принце мой.

И влезе като слънчев лъч

във моите покои.

Подарък дискът беше

и шепа сребърници ти не щеше.

Усмихна се

и ме целуна по косите...

О, миг, постой!

......

И тъй се запечата

тази наша среща.

Сърцето предусеща,

че след таз любовна среща

по друг път ще тръгне той!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Славова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много красиво стихотворение!
    Радваш ме, Веселка. С обич.
  • Ех, че сладко...някак си различно, но към положително...
    Поздрав за твоята ода!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...