Ода за един народ
Ех, Родино моя мила,
на народ не си случѝла!
Все дебили, идиоти,
правят се на патриоти!
Всеки гледап да надцака
другия да се прецака!
Кражбата е като спирт!
Имаме валутен борд,
но цените си растат.
А в хазната са ни кът
всякакви парични знаци.
Половина са бедняци,
от народа ни злочест!
Няма доблест, няма чест!
Всеки лъже, всеки маже,
гледа да се пооблажи
от Държавната софра!
А народът-будала!
Преход мирен уж, без кръв,
ала който стигне пръв
ще си лапа до насита
от Обществената пита!
За това е и борбата,
за голямата заплата,
за парите без отчет,
за Държавния банкет,
за парламентарно място
ту от ляво, ту от дясно,
и народът го избира
за кебапче и за бира!
После псува и реве:
олеле, живея зле!
Няма бира и кебапче,
няма и пари за хапче!
Гладен, жаден, без заплата
вайка се електората
що ли е на този хал?
Уж човека бе избрал
който хляб ще му даде!
Но не се получи, не!
Той, човекът бе забравил,
че с кепчета е хранил
тези дето го избраха!
Но за него те умряха
щом отиде в парламента!
Край! До тук с ангажимента!
Вече тридесет лета
тук у нас е все така!
До кога ще е не зная,
и не му се вижда края!
Тъй дебилният народ
влачи тежкия хомот.
И с наведена глава
наближава пропастта
във която ще, не ще
скоро ще се озове!
Древен, стар, велик народ,
сам затрива своя род!
05.01.2018 г.
© Георги Иванов Все права защищены