Ода за един народ
Ода за един народ
Ех, Родино моя мила,
на народ не си случѝла!
Все дебили, идиоти,
правят се на патриоти!
Всеки гледап да надцака
другия да се прецака!
Кражбата е като спирт!
Имаме валутен борд,
но цените си растат.
А в хазната са ни кът
всякакви парични знаци.
Половина са бедняци,
от народа ни злочест!
Няма доблест, няма чест!
Всеки лъже, всеки маже,
гледа да се пооблажи
от Държавната софра!
А народът-будала!
Преход мирен уж, без кръв,
ала който стигне пръв
ще си лапа до насита
от Обществената пита!
За това е и борбата,
за голямата заплата,
за парите без отчет,
за Държавния банкет,
за парламентарно място
ту от ляво, ту от дясно,
и народът го избира
за кебапче и за бира!
После псува и реве:
олеле, живея зле!
Няма бира и кебапче,
няма и пари за хапче!
Гладен, жаден, без заплата
вайка се електората
що ли е на този хал?
Уж човека бе избрал
който хляб ще му даде!
Но не се получи, не!
Той, човекът бе забравил,
че с кепчета е хранил
тези дето го избраха!
Но за него те умряха
щом отиде в парламента!
Край! До тук с ангажимента!
Вече тридесет лета
тук у нас е все така!
До кога ще е не зная,
и не му се вижда края!
Тъй дебилният народ
влачи тежкия хомот.
И с наведена глава
наближава пропастта
във която ще, не ще
скоро ще се озове!
Древен, стар, велик народ,
сам затрива своя род!
05.01.2018 г.
© Георги Иванов All rights reserved.
