Ода за любовта

Изпивам с устни дъха ти.
А те са жадни
за тялото ти страстно,
сочно като плод узрял.
С игриви пръсти
танцувам по нежната ти кожа
и те желая до смърт
всеки ден, час, секунда.
С устни ще нарисувам
по кадифената ти кожа
стрелата на Амур
в сърца пламтящи.
С игриви страсти
ще танцуват влюбени тела.
По устните ни страстни -
изразена обичта ни.

Дори когато ти отсъстваш,
пак до смърт ще те желая
и с любовта ни
ще полетим в безкрая.

Ще взема тялото ти страстно
и ще ти отдам моето в замяна,
и така ще слеем чувството прекрасно
Мълчиш и дишаш страстно…
и чувам  как сърцето бие бясно.
На глътки ще отпивам
всяка твоя капка,
жаден за нежността ти
и прекрасното ти тяло.
Силите ти ще изпивам
и после ще потъна с теб
в страстите безкрайни...
Ще изтръгвам всеки стон,

шепнещ страстно любовта.
И лютиер ще запее в тон
под музиката на Аполон.
Ще събирам блясъка
в твоите влюбени очи
и с него ще лекувам
всяка наша болка,
ненужна за любовта ни.

Душите страстни, жадни,
освирепели една за друга,
възбуждат химия безкрайна.
О-о-о, ти ще бъдеш моята съпруга.
И в този миг прекрасен
телата обезумели се притискат
до болка в този час страстен.

Не-е-е, не си отивай!
Не желая в река от сълзи
да доплуваш
до нашто ложе!

©  Николай Пеняшки – Плашков