Ода за последния естририм

16 окт. 2016 г., 22:03

Поэзия » Другая

321 0 0

Ти, който бе роден
в заника на Вечната нощ,
в град блестящ,
одялан от кристал сияен,
дом на безсмъртните, ефирни господари,
що не изковаваха звездите,
но ги пазеха под похлупак
от невидимата, неведома Смърт...
Ти, войне на вечния мрак,
що видя как цивилизации
на прах се разпадаха
и градове никнеха край Мраморния бряг, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

PS - Горното произведение е най-значимата ми поетична творба от цикъла ми от разкази и кратки стихотворения за фентъзи героят ми Силвериус – последният представител на древна раса безсмъртни създания, спасили света от лудите богове, познати като Прадревните. Замислям да публикувам още произведения за него в близко бъдеще.

Ода за последния естририм

Искате да прочетете повече?

Предложения