23 янв. 2020 г., 13:51

Ода за тоалетната хартия (бъзинга)

3.9K 2 12

О прекрасна, непризната,
от поети невъзпята,
тая твоя чистота -
благодат е за света.

 

Ти си просто наслаждение
след момент на облекчение
и във твойта мекота
е приятна и смъртта.

 

Името ти - непризната,
от поети невъзпята
няма в ода - стройна рима,
но си тъй необходима.

 

Ти с просто наслаждение
след момент на облекчение
търсена от поколения.

 

Но ще дойде ден, когато
ти ще бъдеш всепризната,
от поетите възпята.

 

В небесата, там, да свети,
сред прекрасните комети,
името ти ще открия -

 

ТОАЛЕТНАТА ХАРТИЯ.

 

 

ПИ

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламен Иванов - ПИ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Днес се нагледах на смешни видеа, свързани с тоалетна хартия, и се сетих за този стих. Май дойде денят, в който вече тоалетната хартия е всепризната😂, си мисля аз, гледайки какво се случва по хипермаркетите.
    Поздрави, ПИ!
  • Тоалетната хартия е незаконното отроче на смачкания вестник! ()
  • Благодаря Силвия. Моята майка (бог да я прости) е от Дулово. Расла е по времена, когато са си произвеждали всичко. Купували са само газ, сол и кибрит. Един ден я запитах - Майко, ами с какво сте си бърсали дупетата по ония времена. Нямали сте хартия. Камо ли тоалетна. Тя се замисли и каза - Ами не сме си ги бърсали.... Та как да не възпееш туй чудо на цивилизацията. Не им е било леко едно време ...
  • Въх! Смелчага си, да възпееш туй чудо на цивилизацията. 😂

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...