23 янв. 2020 г., 13:51

Ода за тоалетната хартия (бъзинга)

3.9K 2 12

О прекрасна, непризната,
от поети невъзпята,
тая твоя чистота -
благодат е за света.

 

Ти си просто наслаждение
след момент на облекчение
и във твойта мекота
е приятна и смъртта.

 

Името ти - непризната,
от поети невъзпята
няма в ода - стройна рима,
но си тъй необходима.

 

Ти с просто наслаждение
след момент на облекчение
търсена от поколения.

 

Но ще дойде ден, когато
ти ще бъдеш всепризната,
от поетите възпята.

 

В небесата, там, да свети,
сред прекрасните комети,
името ти ще открия -

 

ТОАЛЕТНАТА ХАРТИЯ.

 

 

ПИ

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламен Иванов - ПИ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Днес се нагледах на смешни видеа, свързани с тоалетна хартия, и се сетих за този стих. Май дойде денят, в който вече тоалетната хартия е всепризната😂, си мисля аз, гледайки какво се случва по хипермаркетите.
    Поздрави, ПИ!
  • Тоалетната хартия е незаконното отроче на смачкания вестник! ()
  • Благодаря Силвия. Моята майка (бог да я прости) е от Дулово. Расла е по времена, когато са си произвеждали всичко. Купували са само газ, сол и кибрит. Един ден я запитах - Майко, ами с какво сте си бърсали дупетата по ония времена. Нямали сте хартия. Камо ли тоалетна. Тя се замисли и каза - Ами не сме си ги бърсали.... Та как да не възпееш туй чудо на цивилизацията. Не им е било леко едно време ...
  • Въх! Смелчага си, да възпееш туй чудо на цивилизацията. 😂

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...