23.01.2020 г., 13:51

Ода за тоалетната хартия (бъзинга)

3.8K 2 12

О прекрасна, непризната,
от поети невъзпята,
тая твоя чистота -
благодат е за света.

 

Ти си просто наслаждение
след момент на облекчение
и във твойта мекота
е приятна и смъртта.

 

Името ти - непризната,
от поети невъзпята
няма в ода - стройна рима,
но си тъй необходима.

 

Ти с просто наслаждение
след момент на облекчение
търсена от поколения.

 

Но ще дойде ден, когато
ти ще бъдеш всепризната,
от поетите възпята.

 

В небесата, там, да свети,
сред прекрасните комети,
името ти ще открия -

 

ТОАЛЕТНАТА ХАРТИЯ.

 

 

ПИ

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Иванов - ПИ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Днес се нагледах на смешни видеа, свързани с тоалетна хартия, и се сетих за този стих. Май дойде денят, в който вече тоалетната хартия е всепризната😂, си мисля аз, гледайки какво се случва по хипермаркетите.
    Поздрави, ПИ!
  • Тоалетната хартия е незаконното отроче на смачкания вестник! ()
  • Благодаря Силвия. Моята майка (бог да я прости) е от Дулово. Расла е по времена, когато са си произвеждали всичко. Купували са само газ, сол и кибрит. Един ден я запитах - Майко, ами с какво сте си бърсали дупетата по ония времена. Нямали сте хартия. Камо ли тоалетна. Тя се замисли и каза - Ами не сме си ги бърсали.... Та как да не възпееш туй чудо на цивилизацията. Не им е било леко едно време ...
  • Въх! Смелчага си, да възпееш туй чудо на цивилизацията. 😂

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...